Какво се случи с тази луна?
Сатурн е една от онези планети в Слънчевата система, за които все още има много неизвестни. Въпреки това, въз основа на данни от сондата Cassini, учените току-що предложиха едно обяснение за повече от една мистерия на този обект. Според тях около Сатурн е имало допълнителна луна, която с времето е била… разкъсана на парчета.
Планетарни обрати
Най-завладяващата характеристика на Сатурн са неговите пръстени, които са направени предимно от малки парчета лед. Дълго време се смяташе, че тези пръстени са остатък от образуването на самия Сатурн преди 4,5 милиарда години. Последните проучвания обаче показват, че те са много по-млади, само на 10 милиона до 100 милиона години. Ако е така, може да са възникнали от ледена комета или луна, които са се приближили твърде близо до планетата.
Също важен е фактът, че оста на въртене на Сатурн е наклонена на 27 градуса спрямо равнината, в която той обикаля около слънцето. Дълго време се смяташе, че това се дължи на гравитационното влияние на съседния газов гигант Нептун. Подробно проучване обаче показа, че това обяснение има някои пропуски.
Мистериозен виновник
Авторите на нова статия, публикувана в списанието Science предлагат сценарий, който обяснява и двете характеристики на Сатурн. Според нея планетата някога е имала още една луна- Хризалис, приблизително с размера на съществуващата луна Япет, около 1470 километра в диаметър. Трябваше да обикаля около Сатурн милиарди години.
Взаимодействията, в които Хризалис влезе с други големи луни, като Титани Япет, доведоха до това, че орбитата на луната става все по-хаотична, според изследователите. В крайна сметка, преди около 160 милиона години, обречената луна се приближи твърде близо до Сатурн и беше разбита от интензивна гравитация. Повечето от неговите отломки паднаха в атмосферата на планетата, но някои започнаха да се въртят около Сатурн, докато образуват известните пръстени.
Пръстените на Сатурн може да са се образували чрез разкъсване на луната.
Какво ще кажете за наклона на Сатурн?Учените смятат, че гравитационното влияние на Хризалис би поддържало наклона на планетата в резонанс с Нептун, така че загубата на луната ще й позволи да промени ъгъла си на дрейф
Учените разработиха своята теория въз основа на данни, събрани от Касини по време на последния етап от неговата мисия, точно преди да бъде потопен в атмосферата на Сатурн. Сондата измерва гравитационното поле на планетата, което позволява на изследователите да моделират разпределението на масата в нея. От това учените успяха да изчислят, че Сатурн не е синхронизиран с Нептун от сравнително скоро.
Crashing Into Saturn: This Cassini Mission Is the Most Epic Yet | Short Film Showcase
След това изследователите проведоха симулации, за да видят какви условия трябва да бъдат изпълнени, за да се осъществи тази синхронизация и какво трябва да се случи, за да бъде прекъсната? Наличието на допълнителна 84-та луна, която ще бъде разкъсана на парчета с течение на времето, се оказа главоболие.
Разбира се, обсъжданата теория все още трябва да бъде потвърдена. Кой знае, може би други изследователски екипи ще стигнат до подобни заключения.
„Това е доста добра история, но като всички теории, ще трябва да бъде изследвана от други.“, каза Джак Уизъм, водещ автор на статията Science.
Струва си да се спомене, че пръстените на Сатурн трябва да изчезнат след около 100 милиона години. Въпреки това дотогава Марс може да получи свои собствени пръстени. Един от неговите спътници - Фобос, след 20 милиона до 40 милиона години може да бъде разкъсан на парчета.